Чопър се нарича драстично променен, уникален по рода си мотоциклет направен специално по поръчка. Преди чопър е имало ера на "бобър" (подкъсен) мотоциклети. Наричали са ги така, защото са махани части с цел да се намали теглото, променяли са частите с цел мотора да изглежда по екзотичен и най- важното, за да бъде уникален. Ранен пример за "бобър" има още от 1940 година. След Втората Световна война американските войници се прибирали и започвали да махат части от своите тежки, тромави и грозни мотори. Днес чопърите имат много фенове. Компании като "Джеси Джеймс Уест Коуст Чопърс" произвеждат успешно скъпи чопъри по индивидуалните желания на клиента. Не трябва да се бъркат понятията "чопър" и "бобър", защото двете са различни. Вярно е, че и при двата вида от мотоциклета се премахват части. Разликата идва от там, че при "бобър" рамката се запазва непроменена, докато при "чопър" тя бива модифицирана. Именно модифицирането на рамката налага промяна на почти всички оригинални части на мотоциклета.

Повечето хора си мислят, че чопърите са създадени само за красота, но това не е така. Истинските чопър фенове държат на добрия перформанс. Чопърите имат много по- добра стабилност при високи скорости от мотоциклетите с оригинално предно окачване. Разбира се като всяко нещо и чопърите си имат недостатъци. Изменената предница дава усещането за по- тежък мотор, което прави управлението в бавни завои по- трудно.  Въпреки много дизайнерски решения и възможности повечето чопъри залагат на огромна задна гума и по- малка предна. В повечето случай двигателите са V-twin. В Съединените щати чопър е цяла култура и начин на живот. Засега не е навлязла толкова в Европа и България, но красивите и скъпи мотоциклети набират все повече скорост. Има страни, в които на чопърите не се издава разрешително за движение по пътищата, защото са считани за опасни и застрашаващи живота на водача.